Нос Калиакра е завършекът на дълъг и тесен полуостров на българското северно черноморско крайбрежие. Намира се на 12 км източно от Каварна. Брегът е стръмен с отвесни скали, които се спускат 70 метра надолу до морето. Те са твърди варовици и конгломерати, образувани в някогашно плитко сарматско море. Железните окиси, с които са наситени, придават пурпурночервена окраска на носа.

Непристъпността на скалите станала причина още в дълбока древност тук да се изгради крепост. Най - ранните данни за населяването на носа са от IV в. пр. н. ера. Тогава Калиакра е населявана от тракийското племе Тиризи, дало и първото име на гръцката крепост - Тиризис. През елинистичната епоха е построена и втората крепостна стена. На морското дъно са открити каменни котви и слитък от благородни метали, с предполагаем източник- Египет. Слитъкът и каменните котви ни „говорят”, че местното тракийското население е било в контакти със Стария свят. От тази епоха е открит и гроб със следи от кремиране. В него са намерени освен кости- украшения и сувенири.

По- късно гръцкото име Титизис преминава в славянското Тетрасида. През периода 341-342 година са построени и кръгли кули, а през втората половина на 4 век, е изградено и третото укрепление.

Copyright 2009 Михаел Михалев. Всички права запазени.