Петя Дубарова влиза отново в час

Творческа лаборатория стартира отново в ЕГ „Гео Милев“ – Добрич, този път на фокус са двама автори: Петя Дубарова и Павел Вежинов. С помощта на програма „Наука с образование“ на МОН и УчИ-БАН се сформират 21 Малки учебно-изследователски общности (МУИО) от цялата страна с цел привличане на ученици към учебно-изследователска дейност, развитие на изследователския подход в образованието и усъвършенстване на уменията на учениците за представяне на резултати пред публика.
Общата предварителна тема, която избира ръководителят на проекта Дияна Боева е: ТВОРЧЕСКА РАБОТИЛНИЦА: РАЗЛИЧНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА (на фокус: морето и градът в творчеството на Петя Дубарова; и мечтата за полет в повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов). Участници в тази учебно-изследователската общност са три ученички от Езикова: Яна Костадинова и Адриана Иванова от 11 „г“ ще изследват Петя Дубарова, а Мария Боева (10 „е“) ще търси смисъла на „полета“ в „Бариерата“ на Павел Вежинов. До октомври младите литературни изследователки ще подготвят своите доклади по образец и презентациите си за представяне на ежегодната Ученическа научна сесия на УчИ-БАН, която ще се състои през ноември.
Мария вече чете „Бариерата“, а Яна и Адриана дневниците и поезията на Петя Дубарова, ученичките гледаха и откъси от филма „Трампа“, където Петя играе себе си. През 2022 г. поетесата трябваше да навърши шестдесет години. В новата програмата по литература (от 2018) Петя Дубарова ще бъде изучавана едва догодина в 12. клас. „Безобразие е, че този самороден талант и чувствителност, от 70-те до днес, остават встрани от официалните документи, матурите, изпитите за малки и големи, олимпиадите, темите за есета. Моите ученици за първи път чуха за нея. Време е да обърнем внимание на тъгата и радостта на единствената наша Петя Дубарова, родена през април, когато стартира и нейната Лаборатория. Надявам се да накарам момичетата да се влюбят в поезията й, да изследват елегантния й и естествен изказ, да открият поетиката в прозата на Дубарова“ – казва ръководителят на работилницата Дияна Боева.
ЗАКЛЮЧВАХА МЕ…
Заключваха ме – счупвах всяка брава,
не чувствах как вината в мен тече!
А в сянката ми девствено лилава
се вливаше и сянка на момче.

Завръщам се! Вината ми огромна
ме стяга в своя чер невидим креп!
На дните ми от счупената стомна
изтичаше налятото от теб!

Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам.
Пред теб! Неблагодарницата аз,
смутена и виновна, се превръщам
във стрък от тебе, в твой единствен час.

И ти ще видиш – никак не е късно,
свидетел ми е мъдрият Бургас.
И твойта радост, мамо ще възкръсне,
кълна ти се – виновницата аз!

1978

Събрани съчинения в два тома: поезия, проза, дневници: ТУК
Снимки на Петя Дубарова на сайта на Къщата музей, носеща нейното име: ТУК

текст: Дияна Боева