Дуранкулак е крайната североизточна населена точка в България - последното село на българското черноморие преди северната граница.На югоизток по посока към морето едва на 1,5 км. от селището се намира Дуранкулашкото езеро.

Най-ранните следи от заселване в района на Дуранкулашкото езеро се отнасят към късната новокаменна епоха (последна четвърт на VІ хил. пр. Хр.). По-късно селището е било преместно на Големия остров в езерото, който при тогавашното по-ниско ниво на морето е бил свързан със сушата и всъщност е представлявал полуостров. Там през каменно-медната епоха се образува селищна могила - хълм, възникнал в резултат от построяването на няколко селища едно над друго.

Богатите находки от селищата и некропола край Дуранкулак хвърлят светлина върху всекидневния живот на древните хора, погребалните им практики, представите за отвъдното, социалната структура, културните контакти и търговски обмен.

По това време Добруджа е била населена от носителите на културите Хаманджия. Те са обитавали района около Дуранкулак през следните периоди: - късната новокаменна епоха (неолит); ранната каменно-медна епоха (енеолит); средния енеолит; късния енеолит и преходен период от каменно-медната към бронзовата епоха.

Copyright 2009 Михаел Михалев. Всички права запазени.